Вкаменелости на 8,7 милиона години показват, че предците на хората и африканските маймуни са еволюирали в Европа

Фосилизираните останки от един вид маймуна от миоценския период Anadoluvius turkae са открити в палеотологичното находище Чоракерлер в централна Анадола, Турция.

Произходът на хоминините (африкански маймуни и хора) е сред най-горещо обсъжданите теми в палеоантропологията.

Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни – горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

Традиционната гледна точка, още от Чарлз Дарвин, твърди, че хоминидите и хоминините (хората и изкопаемите им роднини) произхождат от Африка, където са открити най-ранните хоминини и където живеят всички живи нечовешки хоминини.

Но има находки на прачовеци, оспорващи тази идея, намерени в Гърция и България, която бе обявена през 2017 г. година от международен екип учени, между които и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. Това се основава на две изкопаеми челюстните кости, датиращи до 7,2 милиона години, в които зъбите са като на съвременните хора. Въпросните вкаменелости принадлежат на Graecopithecus freybergi и показват, че хората са започнали да еволюират в Европа стотици хиляди години, преди да започнат да се развиват в Африка. Тя бяха обявени за най-старите вкаменелости на хоминини (членове на човешката линия) в света.

Предположението за европейския произход въз основа на анализа на маймуни от късния миоцен от Европа набира още подкрепа и от новата находка в Централен Анадол.

Anadoluvius turkae свидетелства за дългата история на хоминините в Европа, с множество видове в източното Средиземноморие, известни от поне 2,3 милиона години.

“Нашите открития освен това предполагат, че хоминините не само са еволюирали в Западна и Централна Европа, но са прекарали над 5 милиона години, развивайки се там и разпространявайки се в източното Средиземноморие, преди в крайна сметка да се разпръснат в Африка, вероятно в резултат на променящата се среда и намаляващите гори”, разказва професор Дейвид Бегун (David Begun), палеонтолог от Университета в Торонто.

“Членовете на тази популация, към която принадлежи Anadoluvius turkae, в момента са идентифицирани само в Европа и Анадола.”

Добре запазеният частичен череп на Anadoluvius turkae – който включва по-голямата част от структурата на лицето и предната част на мозъчната кутия – е открит на обекта Чоракерлер в централен Анадол през 2015 г.

“Пълнотата на вкаменелостите ни позволи да направим по-широк и по-подробен анализ, използвайки много знаци и атрибути, които са кодирани в програма, предназначена да изчислява еволюционните връзки”, обяснява професор Бегун.

“Лицето е почти завършено след прилагане на огледално изображение. Новата част е челото, със запазена кост до около темето на черепа. Описаните по-рано вкаменелости нямат толкова голяма част от мозъчния корпус.

Anadoluvius turkae е бил с размерите на голямо мъжко шимпанзе (50-60 кг), живеел е в сухи гори и вероятно прекарваше много време на земята, а не по клоните.

“Не разполагаме с кости на крайници, но съдейки по челюстите и зъбите му, животните, открити до него, и геоложките показатели на околната среда, Anadoluvius turkae вероятно е живял в относително открити терени, за разлика от горските условия на живите човекоподобни маймуни”, посочва д-р Айла Севим-Ерол (Ayla Sevim-Erol), изследовател в Университета в Анкара.

“По-скоро смятаме, че такава е била средата на ранните хора в Африка. Мощните челюсти и големите, плътно покрити с емайл зъби предполагат диета, включваща твърди или жилави хранителни продукти от подземни източници като корени и грудки.”

Животните, които са живели заедно с Anadoluvius turkae, са тези, които днес обикновено се свързват с африкански пасища и сухи гори, като жирафи, брадавичести свине, носорози, различни антилопи, зебри, слонове, гризачи, хиени и подобни на лъвове месоядни животни.

Изследването показва, че тази популация изглежда се е разпръснала в Африка от източното Средиземноморие някъде след около 8 милиона години.

Констатациите установяват, че Anadoluvius turkae е клон на частта от еволюционното дърво, което е дало началото на шимпанзетата, бонобо, горилите и хората.

Въпреки че африканските маймуни днес обитават само Африка, както и най-ранните известни хора, авторите заключават, че предците и на африканските маймуни, и на най-ранните известни хора са дошли от Европа и източното Средиземноморие.

Anadoluvius turkae и други изкопаеми маймуни от близката Гърция (Ouranopithecus) и България (Graecopithecus) образуват група, която се доближава най-много в много подробности от анатомията и екологията до най-ранните известни хоминини или хора.

Новите вкаменелости са най-добре запазените екземпляри от тази група ранни хоминини и предоставят най-силните доказателства досега, че групата произхожда от Европа и по-късно се е разпръснала в Африка.

Анализът на екипа също предполага, че балканските и анадолските маймуни са еволюирали от предци в Западна и Централна Европа.

Със своите по-изчерпателни данни изследването предоставя доказателства, че тези други маймуни също са били хоминини и означава, че е по-вероятно цялата група да е еволюирала и диверсифицирана в Европа, отколкото алтернативния сценарий, при който отделни клонове на маймуни по-рано са се преместили независимо в Европа от Африка в продължение на няколко милиона години и след това изчезна без проблем.

“Няма доказателства за последното, въпреки че остава любимо предложение сред тези, които не приемат хипотезата за европейски произход”, разказва професор Бегун.

“Тези констатации контрастират с дългогодишното мнение, че африканските маймуни и хората са еволюирали изключително в Африка.”

“Докато останките от ранни хоминини са в изобилие в Европа и Анадола, те напълно липсват в Африка, докато първият хоминин не се появи там преди около 7 милиона години.”

“Тези нови доказателства подкрепят хипотезата, че хоминините произхождат от Европа и са се разпръснали в Африка заедно с много други бозайници преди 9 и 7 милиона години, въпреки че не го доказва окончателно.”

“За целта трябва да намерим повече вкаменелости от Европа и Африка на възраст между 8 и 7 милиона години, за да установим окончателна връзка между двете групи.”