Дигитален аватар: Новите технологии дават възможност да общуваш с починал близък

Редица интернет компании твърдят, че могат да създадат дигитален образ, който надживява човешкия оригинал, след което остава като наследство за роднините. С помощта на изкуствения интелект технологичните фирми създават чатботове от информационни данни, които могат да пишат или дори да говорят като починалия. Други компании пък направо създават виртуални аватари – триизмерни изображения, с които опечалените могат да си взаимодействат, описва АРД новата високотехнологична бизнес ниша.

Аватарът като събеседник

You, Only Virtual (YOV) е американски стартъп от технологичния бранш. Неговият основател Джъстин Харисън рекламира дейността на компанията си в YouTube със следния призив: “Всеки трябва да отдели момент и да се замисли какво е да загубиш някого, когото обичаш и за когото си загрижен.” Харисън описва YOV като комуникационна платформа, използваща изкуствен интелект за създаването на аватари на любими хора. За да може след кончината на обичания човек, общуването с него да продължи.

Колкото повече информация е налична за конкретния починал, толкова по-реалистично е изкуственият интелект да успее да го имитира. Това обаче довежда и до особени ситуации. В Южна Корея жена поръчала аватар на внезапно починалата си седемгодишна дъщеря, за да може да я срещне отново и да се сбогува с нея. След това момичето символично умряло отново. Корейската майка обяснява, че това ѝ е помогнало да овладее скръбта си.

Трудното “сбогом”

Скептиците обаче предупреждават, че опечалените могат да изпаднат в зависимост и да се свързват многократно с аватара на починалия близък. Така те по-трудно ще се примирят с мисълта, че става дума за безвъзвратна загуба.

“Както опечалените ходят на гроба и говорят с починалия пред надгробния му паметник, така в бъдеще може би ще разговаряме с аватар, който дори ще може да ни отговаря с гласа на починалия. Но дали искаме подобно нещо – това трябва да реши всеки сам за себе си”, казва Джесика Хезен, експерт по въпросите на етиката, правото и сигурността на цифровите данни от Университета в Тюбинген.

Виртуалното оцеляване и злоупотребите с него

Нараства броят на хората, особено в САЩ, Азия и Великобритания, които напълно съзнателно планират виртуалното си оцеляване преди да са починали. Те се снимат и отговарят на въпроси за живота си. По-късно изкуственият интелект внася тази информация в аватара им.

Популярно приложение на тези нови технологии, например, е аватар на починал дядо, който с оригиналния си глас продължава да чете приказки за лека нощ на внуците. Възможността за злоупотреба с данните и аватарите обаче рядко става обект на обществена дискусия. Експертката Хезен вижда проблем в това, че досега не е било регламентирано кой има право да създава аватари на починали хора.

Това означава, че те могат да бъдат конструирани след смъртта на дадено лице, без да му е било искано съгласие приживе. “А подобни аватари могат да отразяват един напълно различен и изкривен образ. Или аватарите могат да бъдат използвани от хора с манипулативни цели”, посочва Хезен пред германската обществено-правна медия АРД. Затова е възможно да се стигне до много неприятни ситуации. Дали в бъдеще няма да е необходимо изрично да посочваме в завещанията си, че не желаем създаването на наш аватар?

Данните ни остават в интернет и след нашата смърт

На ниво ЕС вече съществуват регулаторни предложения за изкуствения интелект. В някои от тях се споменава отчасти и въпросът за дигиталните аватари на физически лица, които са починали. Ясно е все пак, че от “цифровия живот след смъртта” печеливши ще са предимно големите компании, които събират и обработват лични данни, защото това е и метод за комерсиализация на данните, коментира пред АРД изследователката Хезен.

“Всички ние в крайна сметка живеем до голяма степен в интернет и нашите данни остават там, дори и след като сме починали”, предупреждава тя.