Тъмната страна на професионалния гейминг

Общността на професионалните играчи на е-игри е изпълнена с необуздана токсичност, злоупотреби и тормоз. Цялата индустрия е пропита с агресивност, разкри един от най-известните професионални играчи – Стивън Флавал, познат още като Jorbs в YouTube и Twitch, където има повече от 100 000 последователи.

Джорбс е постигнал няколко игрови рекорда и се смята за един от най-„елитните“ стриймъри в Twitch. Има успокояващ монотонен глас и заразителен смях. Навярно част от успеха му се дължи на факта, че е много последователен. Когато гледате Twitch канала на Flavall, знаете точно какво да очаквате: забавни и остроумни анекдоти, информативни стратегически съвети и подкрепа.

Зад завесата не е така забавно и приятно, разкрива Флавал. Наскоро той издаде книга, разкриваща тъмната страна на професионалния гейминг.

Постигането на добра доходност като професионален стриймър е нелека задача. Някои хора в Twitch успяват да привличат стотици хиляди долари, имайки стотици хиляди последователи. Но срещу всеки такъв успешен играч стоят стотици или даже хиляди, които само се надяват да постигнат подобен успех.

Флавал играе игри и ги коментира още от детска възраст. Израснал в Нова Зеландия, той се научава да играе шах на тригодишна възраст и гледа много крикет – с телевизионни коментари и истории, разказани от баща му, който пък работи при националния отбор по крикет. На шест години Флавал играе соло-крикет в задния двор на дома си, коментирайки през цялото време. В същото време е майстор в анализа и тълкуването: изучава латински, гръцки и санскрит, четейки древни текстове, които трябва да се превеждат, анализират и тълкуват.

По-нататък, по пътя си към професиналния гейминг и стрийминг, Флавал постига успех и като онлайн покер-играч, изигравайки 3,5 милиона ръце за три години.

В началото на 20-те си години той публикува няколко видеоклипа в YouTube за прословутата трудна компютърна стратегическа игра за нашествие на извънземни XCOM. Разработчиците на мод за играта, наречен Long War 2, забелязват момчето и неговата проницателност. Предлагат му да играе ранни версии като съветник по дизайна преди излизането на мода.

„Когато [модът] беше пуснат, изведнъж се оказа, че има причина хората да ме гледат: аз бях човекът, който знаеше за тази нова игра“, казва той. „Имах всички стратегии и разбрах как е направено. Това беше моментът, в който разбрах, че ще мога да си изкарвам прехраната със стрийминг“.

Флавал прави голям успех като стриймър, след като започва да излъчва Slay the Spire, популярна стратегическа игра с карти от 2018 г., която е призната в много списъци с игри на годината и се смята за стартовата точка на цял поджанр. Това е трудна игра, дори без добавяне на коментари или разговор със зрителите в чата на Twitch.

Ориентирайки се добре в сложната икономика на стрийминга, Флавал се присъединява към професионален екип за електронни спортове. В мемоарите си той обяснява как подобни екипи успяват да монетизират популярността на много стриймъри, работейки заедно, за да „увеличат силата на колективното договаряне, да наемат персонал, който разбира пространството, и в идеалния случай да намират за [своите] стриймъри по-добри оферти за по-добри пари и от по-добри компании“.

Но през трите години, които прекарва с екипа, Флавал е потресен от проблемното поведение на бизнес-партньори, промоутъри, спонсори и други стриймъри. В своята книга младият е-играч разкрива редица смущаващи ситуации, на които е бил свидетел, включително с издевателства над млади момичета. Казва, че е успял да се справи с повечето проблемни ситуации, но при всички положения видяното в бранша е „прекрачване на границата“.

Флавал казва, че „чашата му преляла“, когато не му платили за три месеца работа. Вбесен, в този момент среща колега, която му споделя, че е е изтърпяла безкрайна серия от сексизъм, унижения и тормоз от хора в екипа, както и от други стриймъри. Именно този разговор мотивира Флавал да напише книгата си за тъмната страна на стрийминга и е-спортовете. „Тези хора се бяха отнесли с нея абсолютно ужасно …, докато се отнасяха с мен доста уважително, поне привидно.“

Докато пише книгата си, Флавал интервюира 30 други стриймъри, тествайки хипотезата си, че колкото и да е видял токсична атмосфера и некоректност в бизнеса с е-спортовете, много по-зле е положението при жените в света на е-игрите. Оказва се точно така. „Всяка жена, с която разговарях, се е сблъсквала с някаква форма на малтретиране“, казва Флавал, „независимо дали става дума за микроагресия на турнир, или заплахи или сексуален тормоз, докато стриймват“.

На фона на цялата тази необуздана агресия Флавал е решен да отправи послание към всеки млад и наивен мераклия да стане играч-стриймър. „Да бъдеш стриймър – или „създател на съдържание“ – е идея, създадена от компании като YouTube“, казва Jorbs.

„Ако нещо е просто „съдържание“, тогава можете да сложите реклами върху него и не е нужно да мислите какво всъщност е съдържанието. Истината е, че аз никога не съм бил истински стриймър. Аз съм стратегически геймър и разказвач на истории. Ако Twitch изчезне за една нощ, аз пак ще си бъда стратегически геймър и разказвач. Мога да си намеря друга работа, свързана със стратегия, игри и разказване на истории“, споделя Флавал.

В известен смисъл писането на книга кулминацията на дълъг процес, назрявал през трите години в професионалния гейминг. „Душата ми се отделяше от мен, което започна да се случва, когато бях пред публика толкова много часове всяка седмица, преструвайки се, че всичко е наред, когато очевидно не беше“, казва Флавал.